Продължете към съдържанието

1, 2, 3..Кога се появи ти? – Психология на поредността на раждането.

„Какво очакваш от него, той така е свикнал като единствено дете?!“. „Естествено, нали е изтърсак и е бил любимецът на мама.“. „Този пък, какво все се доказва и напъва да „блесне“?“

Считате ли, че зад такива изказвания за определено индивидуално поведение стои някаква наблюдавана закономерност?

Има ли връзка между реда на раждане на децата в семейството и изграждането на определени личностови качества?

Психологът А. Адлер пръв открива, че съществува закономерност между развитието на личността на детето и поредността на раждането му сред неговите братя или сестри. Според неговата теория мястото/позицията на детето в семейството е свързано със специфични проблеми и тези проблеми в различните семейства се разрешават по същество по един и същи начин. Тази позиция се определя от броя на децата в семейството, от техния пол и възрастовата им разлика. Колкото е по-малка тя, толкова по-голямо влияние си оказват децата едно върху друго.

Според поредността на раждането се отличават следните  позиции: най-голямото дете, средното дете, най-малкото дете, единственото дете.

За всяка позиция е присъщ типичен стил на взаимодействие и функциониране на индивида, който му предписва определено поведение и действа като основа на очакванията.

Една от причините, поради които едно дете се различава от своите братя и сестри е стремежът да се идентифицира и да укрепи своята уникална идентичност.

Позицията на първородния

Обикновено първородното дете е посрещнато с огромна радост и същевременно притеснение от страна на родителите поради липсата на опит в отглеждането и възпитанието на поколението. Първото дете получава пълната отдаденост, грижа, любов и внимание на мама и тати, а също и от бабите/дядовците, ако е първото внуче.

В началото то се отглежда като „единственото“ и се радва на безопасно съществуване.

Това продължава, докато раждането на следващото дете не го „лиши“ от привилегированото му положение. Особено болезнено е преживяването, ако второто дете се появи преди 5 годишната възраст на първото и е от същия пол. След  появата на бебето, първородното дете преживява „детрониране“ от позицията си на единствено и уникално. Това неизменно предизвиква силни чувства на страх от загуба на любовта на родителите, ревност и дори омраза към новопоявилия се съперник в живота му.

Как се отразява раждането на новото бебе в семейството върху баткото/каката?

Много често се проявява стереотипа на поведение на „доброто дете“ – опитва се да бъде добър, послушен, изпълнителен и любвеобилен към по-малкия си брат или сестра, така че родителите да продължат да го обичат повече от новородено. Много родители не успяват да „прочетат“, че зад поведението на голямото им дете, всъщност, стои огромен страх и несигурност и започват с похвали и възлагане на повече отговорности да затвърждават ролята му на грижовния и съвестен батко/кака. По този начин детето придобива много родителски качества: знае как да бъде възпитател, умее да поема отговорност и да заема лидерска позиция.

Ако родителите са твърде ангажирани с по-малкото дете и не откликват на нуждите на първородното, то често изобретява стратегията да оцелява само, без да търси помощ или одобрение.

В резултат на горните стратегии за справяне, детето или започва да следва сляпо амбициите на родителите, или влиза в постоянна конфронтация с тях и прави всичко по свой начин.

При по-големите братя и сестри най-често доминира вътрешния локус на контрола: те виждат причините за неуспехите и постиженията в себе си; вярват, че съдбата им е в техните ръце и действат в съответствие с тези убеждения.

Като цяло първите деца в семейството имат висок коефициент на интелигентност, силна мотивация за успех и високи позиции, и силна нужда от постижения. Те са отговорни, изпълнителни, но трудно приемат критика.

Позицията на второто и/или средното дете –

То се появява в една по-спокойна атмосфера (родителите вече не са толкова тревожни за изпълнението на ролята си) и за дълго време (а понякога и за цял живот) се третира като „по-малкото“ и „по-крехкото“.

От раждането си обаче то се сблъсква с факта, че споделя любовта на мама и тати с някой друг.

Преживяването, че никога не може да бъде първият „влязъл” в сърцето на родителите си, определя до голяма степен несъзнателните мотиви на неговото поведение.

По-големите братя и /или сестри са важни модели, чието поведение се имитира от по-малките. Но това често създава усещане, че малките винаги са в „сянката” на големите. Изследователите са установили, че когато децата в семейството са от един пол, по-малките проявяват по-типично поведение за своя пол.

Друг основен фактор на влияние е възрастовата разлика между децата. Колкото по-малка разлика имат и още повече, ако са и от един и същи пол, толкова повече се наблюдават отношения на конкуренция, ревност и съперничество между тях.

За средното/второто дете е по-трудно да се самоопредели. Често се чувства по-малко компетентено от по-големия си брат или сестра и може да се опита да се открои в други области. Например, ако най-голямото дете има интелектуални наклонности, средното може да търси изява в изкуството или спорта.

Средното/второто дете  се отличава с амбициозност. Неговият темп на развитие може да се окаже по-висок от този на първородния. Често то е склонно към бунт и завист породени от усещането за пренебрегнатост. Има стремеж да докаже, че е по-добро от другите деца. То е склонно да си поставя високи цели, което усилва опасността от неуспех.

Средните деца в семейството са чувствителни към несправедливости, нечестност и грешки допуснати спрямо тях. Тези деца обикновено развиват много добри социални умения – общителни са, подкрепящи другите, дипломатични и успешно работят в група.

Позицията на най-малкото дете –

То расте в ситуация, съвършено различна от тази на другите деца в семейството. За родителите то е по-специално – като най-малкото, то заслужава особено отношение и най-много се нуждае от грижи.

Другите братя и сестри вече в голяма степен са самостоятелни, пораснали, завършени. Поради това, то израства в по-топла атмосфера в сравнение с останалите. Тази ситуация поражда у него редица черти на характера, които по свой начин определят неговото отношение към живота. При най-малкото дете липсва травмата от появата на ново бебе.

То не изпитва усещане за загуба на позицията, която заема. Родителите имат доста по-малки очаквания към него и му оказват по-малък натиск. Поради по-снизходителното и дори „разглезващо” отношение към него, може да се прояват проблеми със самодисциплината и трудности при вземането на  решения. Понеже е свикнало да бъде по-малкото в семейството, то знае, че е безсмислено да бъде агресивно и си изработва манипулативни пътища за постигане на желаното – или демонстративно се обижда, или се опитва да очарова.

Най-малкото дете няма много свои вещи и е принудено да използва нещата на другите. Тък като по-големите деца в семейството имат повече привилегии, в него може да се създаде чувството на непълноценност, засилено от усещането, че е зависимо. Това го предизвиква да покаже всичко, на което е способно. Стремежът му за власт се изостря, а често и мотивацията за преследване на високи цели, доколкото това е свързано със стремежа да задмине всички. Ако е невъзможно да надмине по-големите може да започне да се държи като „жертва” и да бяга от поемане на отговорност.

Позицията на единственото дете –  

Позицията на единственото дете е уникална. Единственото дете в семейството наследява в доста голяма степен чертите на родителя от същия пол.

То има по-силни и по-стабилни отношения с родителите си. Но заедно с това се създава особена чувствителност на детето към майчината любов и грижи. Често това дете става зависимо и егоцентрично – развива нагласата, че е „център на света”.

Понякога то е самотно дете. Понеже не е в позиция, която изисква отстояване на притежанията и личността си, в зрялата си възраст може да изпита трудности във взаимоотношенията. Силно се разочарова, ако нещата не се случват според очакванията му. При единствените деца се наблюдава се по-нисък праг на толератност, по-малка склонност да се съобразяват с другите. Тези деца показват висока интелигентност и по-голяма креативност – те могат да решават проблемите по-креативен начин, особено в категорията за гъвкаво мислене.

Възможни са два сценария за  развитието на единствено дете в семейството: може да стане незрял възрастен – зависим, безпомощен и егоцентричен или ще положи всички усилия да стане компетентен и успешен човек.

И все пак, приемете гореизложеното, само като една гледна точка, от която е направен опит да се обясни, защо човек е станал такъв, какъвто е. За радост (или съжаление) човешкото същество е твърде сложно, пластично и уникално, за да го поставим в толкова опростени рамки. При формирането на личността оказват влияние изключително много фактори (физиология, среда, събития, кризи), но като че ли най-трудният за предвиждане, изследване и обобщение фактор е индивидуалното отношение на човек към това, което му се случва в живота. Ресурсите му за справяне, учене и интегриране на новия опит. Затова, опитвайте се в ежедневието да не мерите хората с шаблон, бъдете отворени и любопитни за техните истории. Така може да стигнете автентично до другия и да го разберете, и нито една теоретична концепция не може замести това.

Автор: Росица Славова

Източници:

Карабанова О.А.Психология семейных отношений и основы семейного консультирования: Учебное пособие. — М.Гардарики, 2005.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *