Статии

Мълчаливата спътница

„Потънах в лепкавия капан на самотата. Всъщност самотата е най-големият наркотик, затова отрезвяването е толкова трудно.

С дни никой не ти звъни, с никого не трябва да говориш. Не трябва да се преструваш на друг, не трябва да си слагаш маски, да си прецеждаш думите…Говориш с най-интелигентния събеседник – Самия себе си, а Самотата тихо Ви слуша.” („Самотата спи на възглавницата ми” – Иван Богданов)

-„Почти нямам приятели. Прекарвам дните си в стаята си и на компютъра. Знам, че това не е добре, но така се чувствам по-малко самотен.”

-„ Имам някои познати, но нито един твърде близък. Другите хора си имат някой, на когото да се обадят да правят разни неща. Аз нямам. Какво не е наред с мен?”

-„Не мога да намеря хора, за които да знам, че могат да са добри приятели. Как мога да намеря хора, с които мога да се свържа?”

-„Защо не мога да имам връзка? Хората ми казват, че съм привлекателна. Познавам много хора, но повърхностно. Но нямам приятели, както другите хора имат.”

-„Трудно ми е да говоря с хора. Имам само един приятел и го познавам от детската градина. Да се срещам с нови хора, просто не ми се получава.”

Ако сте се разпознали в някои от тези изказвания, вие не сте сами. В свят, пренаселен с хора, има много, които не могат да намерят приятели или да създадат дългосрочни взаимоотношения.

Самотата е универсална човешка емоция, но тя е сложна и уникална за всеки човек. Самотното дете, което си мечтае да има приятели в училище има различни нужди в сравнение със самотния възрастен мъж, чиято съпруга е починала наскоро.

Една дузина сайтове предлагат полезни съвети как да си намерим приятели – да станем доброволци, да се включим в читателски клуб, отбор или някакъв екип. Да сме обществено ангажирани на местно ниво. Да се интересуваме от другите. Да се усмихваме. Да си вземем куче. Всеки, който ползва компютър може да намери поне 25 съвета как да намери приятели или поне 10 ефективни стратегии как да срещне сродната си душа. Тогава как може да има все още толкова много самотни хора?

Вероятно има причини, които правят всички тези стратегии неефективни. Ако човек не стигне до корените, дори и да опитва тези съвети, е обречен на провал. А този провал само генерира още самота.

Самотата е лично и субективно преживяване, което не се определя от броя на нашите контакти, а от тяхното субективно качество. Не всички самотни хора живеят в изолация. Човек може да има много приятели или да живее с партньор и в същото време да изпитва силната болка на емоционалната или социална изолация.

Има хора, които се чувстват самотни и такива, които избират да са сами, без непременно да са самотни. Самотата в много голяма степен е избор, както всичко в живота ни.

За някои от нас самотата започва постепенно. Приятел заминава на далече, на другия му се ражда дете, третият работи по осем часа на ден и преди да разберем социалният ни кръг, който сме поддържали през годините, престава да съществува и се оказва, че прекарваме повечето от почивните си дни сами. За други, самотата идва в резултат на промените в живота ни – загуба на партньор или развод, започване на нова работа, пенсиониране и загуба на ежедневния контакт с колеги и сътрудници, или преместване в друг град или друга държава.

Как самотата ни впримчва в капана си?

Самотата въздейства на нашите възприятия така, че ние сме склонни да възприемаме съществуващите отношения по-негативно и песимистично. Вярваме, че хората не се интересуват от нашата компания и че, ако се опитаме да ги приближим, те ще ни отхвърлят или унижат. В резултат на това, ставаме по-малко инициативни и намираме оправдания да отклоним поканата, която са ни отправили.

Самотата ни е много видима за онези, които са склонни да ни сложат етикета на безинтересни или непривлекателни в качеството на „социален капитал”.Тази стигма, заедно с негативността и подозрението, които може би проектираме в социалните ситуации, ни създава трудности при установяването на нови социални или романтични връзки.

Самотата е заразна. Изследвания на социалните мрежи установяват, че с времето, самотните хора „заразяват” хората около себе си, така, че те също биват изтласквани в периферията на техните социални мрежи.

Колкото сме повече емоционално и социално изолирани, толкова повече нашите социални умения и способността ни за взаимоотношения атрофират. Когато не се използва, способността ни да се свързваме с други хора може лесно да „ръждяса”, особено след период на изолация. И ако нещата се влошат, когато се опитаме да използваме тези „атрофирали” умения, ние не приписваме неуспеха или отхвърлянето на „ръждясалите” ни умения, а виждаме още едно доказателство за нашата „нежеланост”.

Кои са причините за самотата?

Според проучване на  John Cacioppo,  психолог в Чикагския университет и един от водещите експерти по темата за самотата – тя е тясно свързана с генетиката. Други фактори включват ситуативни променливи – физическа изолация, преместване на ново място, развод, смъртта на значим човек. Самотата може да бъде също и симптом на психологическо разстройство, например на депресия.

Самотата може да се дължи на вътрешни фактори – ниска самооценка. Хора, на които им липсва самочувствие и увереност често вярват, че не заслужават вниманието и отношението на другите. Това може да доведе до изолация и хронична самотност.

Самотата и здравето.

Самотата има много негативни последствия както за физическото, така и за душевното ни здраве. Някои от рисковете включват:

  • депресия и самоубийство
    • сърдечно-съдови заболявания и инсулт
    • повишени нива на стрес
    • влошена памет и проблеми с ученето
    • антисоциално поведение
    • лоша способност за вземане на решения
    • алкохолизм и злоупотреба с наркотици
    • развитието на болестта на Алцхаймер
    • променена мозъчна функция

Изследване, публукувано в списание Genome Biology разкрива, че самотата може да е в нашите гени. Екипът от изследователи открили специфичен модел на гените в имунните клетки на изследваните лица, които страдат от хронична самота. Чувството за самота се свързва с промени в гените, които стимулират възпаление – една от първите реакции на имунната система. Самотата, особено при тези изследвани, предизвиква копнеж за социална връзка, по същия начин, както гладът ни кара да копнеем за храна.

John Cacioppo предлага няколко съвета за това как да се преодолее самотата :

  1. Осъзнайте, че самотата е знак, че нещо трябва да се промени.
  2. Разберете повече за влиянията на самотата в живота ви, физически и психически.
  3. Помислете върху възможността за общественополезен труд или друга активност, която харесвате. Тези ситуации предоставят възможности да се срещате с други хора, да създавате приятелства и социални контакти.
  4. Фокусирайте се върху развиването на качествени взаимоотношения с хора, които споделят вашите нагласи, интереси и ценности.
  5. Очаквайте най-доброто. Самотните хора често очакват отхвърляне, но вместо това се фокусирайте върху позитивните мисли и нагласи в своите социални отношения.

Самотата е чувство, не е факт. Когато се чувстваме самотни, това е, защото нещо е докоснало спомен за това чувство, не защото наистина сме изолирани и сами. Мозъкът е устроен да функционира така, че обръща внимание на болката и опасността, а това включва болезненото чувство на страх; затова самотата получава нашето внимание.

Но след това мозъкът ни се опитва да придаде смисъл на чувството. Защо се чувствам по този начин? Вероятно, защото никой не ме обича? Защото съм губещ? Защото те са по-важни от мен? Нашите теории защо се чувстваме самотни много често се объркват с реалните факти. И така самотата се превръща в още по-голям проблем.

Самотата е болезнена и може да ви обърка в мислите, че сте губещ или аутсайдер. Вие може да реагирате като се оттеглите към себе си, мислите си и самотните си чувства и това няма да помогне. Най-доброто, което може да направим, когато сме тъжни и самотни е да протегнем ръка и да създадем приятелства. Когато сме деца и сме тъжни и плачем, това може да предизвика успокояващ отговор от страна на другите. Когато сме възрастни, това не е много сигурно.

Обърнете внимание на себеобезценяващите си мисли. Ние често си създаваме егоцентрични истории, за да си обясним чувствата, особено при децата – те често приемат, че нещо не е наред с тях, ако се чувстват нещастни. Ако те са самотни и тъжни, децата приемат, че другите не ги харесват, а това рядко е вярно.

Жертвите на тормоз в училище, например, може би имат приятели, но те често не са наясно с това, защото вниманието им е насочено към срама и самотата. Обичайните предположения за социалния статус продължават и в зрялата възраст и ако търсите доказателство, че светът е гаден, винаги можете да го намерите.

Фокусирайте се върху нуждите и чувствата на другите, и по-малко върху своите мисли и чувства за самотата. Аз мога да се разхождам по улицата, мислейки за себе си, за своята самота или за безнадеждността, взирайки се в тротоара и въздишайки. Или мога да се разхождам по улицата и да съм благодарен за разнообразието от хора, които срещам, мълчаливо да им пожелавам добро здраве и добро състояние и да се усмихвам на всеки човек, когото срещам (последното е забавно).

Причини умните хора да са самотни:

  1. Социална фобия

Социалната фобия не е срамежливост. Срамежливите хора обикновено се намират с други срамежливи хора или са доволни да са по-тихата част от групата. Хората със социална фобия, от друга страна, имат ирационалното вярване, че когато са с други хора, са съдени или оценявани негативно. Те не търсят социални дейности, защото вярват, че ще бъдат поставени в неудобно положение или ще бъдат критикувани от другите. Да стоиш далече от хората е начин да останеш далече от този страх. За съжаление тази тактика прави нещата по-лоши. Човек, който рядко се ангажира с другите става все по-неуверен и по- неуверен по отношение на това, че изобщо знае как да се свърже с другите.

  1. Депресия и негативизъм

Някой ти казва усмихнато „Добро утро!”, а ти отговаряш намръщено и монотонно „Да, предполагам”, след което се оттегляш в далечния край на стаята. Другите те избягват и все по-рядко се опитват да те  заговорят. Убеден си, че никой не те обича и че си на грешното място. Ти не разбираш, че излъчваш облак от страх и негативизъм и това прави трудно другите да те разберат. Вероятно, където и да отидеш, ще вземеш със себе си депресията и изолацията.

Нашият негативизъм и нежеланието да се доверим на приятелите си създава самосбъдващо се пророчество – с нашите реакции и с това, че ги избягваме – ги отблъскваме все повече. И тъй като оставаме слепи за нашата роля в създаването на тази дистанция, в тяхното отдръпване ние виждаме потвърждение на страховете си и все повече се убеждаваме, че тях не ги е грижа за нас.

  1. Твърде често си се „парил”.

Някои хора са имали поредица от преживявания, които са ги обезкуражавали и сломявали. Хлапето, което е нарочено в училище за губещо и което не може да преодолее чувството, че винаги ще бъде губещ. Младежът, който винаги е избиран последен в отбора и който е бил мишена на училищни шеги и подигравки, не може да намери сили, за да опита отново. Самочувствието е разклатено из основи. За такива хора, опитът да се присъединят към клуб или отбор е начин да станат уязвими за пореден път. Някои се опитват във виртуалния свят – да си създадат идеализиран образ, с който да се представят във виртуалната реалност. Други се оттеглят от хората като цяло. Но и двете тактики имат ограничен срок на годност. В един момент виртуалният приятел иска да се срещнете и проблемът със самочувствието отново излиза на преден план. В един момент самотата от изолацията става непоносима.

  1. Твърде висока чувствителност.

Някои хора са по-сензитивни от други. Лесно се трогват от красотата и лесно ги докосва човешката доброта, също така са толкова лесно раними и объркани, когато някой е груб или нетактичен или неспособен да им отдели достатъчно време и внимание. Те приемат твърде много неща твърде лично. Когато колега им каже, че е твърде зает, за да се видят на кафе, те го приемат лично – като отхвърляне. Когато някой е безцеремонен към тях, те го преживяват с дни. Силно чувствителните хора са като рак без черупка – уязвими към обикновени социални въздействия. И не е чудно, че те искат да са там, където се чувстват в безопасност – да са сами.

  1. Липса на социални умения.

Някои хора просто никога не са се учили как да създават контакт с нови хора. Други нямат проблем с това, но нямат никаква идея как да задържат вече установените приятелства. Може би са израснали в семейства, в които са се избягвали други хора. Може би са живели твърде далече от големия град и рядко са имали възможност да участват в училищни дейности. Може би са имали свръхкритични и контролиращи родители, които са спирали всеки опит да играят или да работят с други хора. Или идват от семейство, за което семейството е всичко и никой не е виждал нужда да се включват други хора в техния свят. Каквато и да е причината, резултатът е възрастен, който се чувства неудобно сред други хора и който не разполага с идеята за „даване и получаване”, която движи социалния свят.

  1. Нереалистични очаквания.

Когато се сприятелим с някого, очакваме той да ни се обажда, да прекарваме време заедно, да споделяме живота си. Някои хора се приспособяват, други не могат. В наши дни животът е сложен. Работим много и имаме по-малко свободно време. Балансирането между семейството и работата, вероятно и втора работа, носи стрес и умора. Хората просто нямат време или енергия да отговорят на десет съобщения и няколко телефонни обаждания плюс среща след работа всеки ден или ходене до мола всеки уикенд. А има и други приятелства, които трябва да се поддържат. Хората, които не мога да приемат границите на другия, дори и той да е много приятелски настроен, са хора, които са много чувствителни или им липсват социални умения. Когато техният нов приятел не отговаря на условията им, те отново се чувстват наранени, може да се депресират и да решат, че не си струва да опитват отново .

Ако си по-самотен, отколкото ти се иска, нито един от 50-те начина да имаш приятели няма да проработи. Нужно е да се фокусираш върху развитието на самооценката си и своята социална опитност. Нужно е да започнеш от себе си.

 „Ние, самотно оцеляващите, сме странни хора.

Вървим, вперили поглед в звездите, но внимателно преценяваме всяка своя крачка.

Често залитаме, губим равновесие, но успяваме да се изправим пак.

Понякога печелим, по-често губим, а най-често оставаме встрани от другите.

Ближем самотно раните си. Не се оплакваме!

Толкова сме свикнали с лошото, че се изненадваме на доброто.

Толкова се изненадваме, че не вярваме в него…

И когато ни се случи, си мислим най-лошото.

………………………………………………………

Мечтаем си за звездите, но се страхуваме от високото.

Иска ни се да обичаме, а през пукнатините на сърцата ни свири вятърът на отчаянието.

Иска ни се да имаме приятели, а не вярваме в хората. Когато ни се усмихнат, мислим, че те искат нещо от нас. Кажат ли ни, че ни обичат, си мислим, че ни се подиграват. Ние сме странни хора – самотници.”

„Самотата спи на възглавницата ми”, Иван Богданов

Автор: Светлана Сотирова

 Използвана литература:

Askt, D. (2008, Sept. 21). A talk with John Cacioppo: A Chicago scientist suggests that loneliness is a threat to your health. The Boston Globe Found online at http://www.boston.com/bostonglobe/ideas/articles/2008/09/21/a_talk_with_john_cacioppo/

Cacioppo, J. T., Fowler, J. H., & Christakis, N. A. (in press). Alone in the crowd: The structure and spread of loneliness in a large social network. Journal of Personality and Social Psychology.

The Roots of Loneliness By Marie Hartwell-Walker, Ed.D.

 

Подобни постове:

Leave a Comment