Продължете към съдържанието

Асертивност – Да се отстоявам, зачитайки те.

Какво е асертивност?

В комуникацията съществуват четири основни поведенчески стила: пасивен, агресивен, пасивно-агресивен и асертивен. Терминът асертивност е широко разпространен в психологията и произлиза от английската дума assert, която значи заявявам, утвърждавам, доказвам. Неговата дефиниция е следната:

Асертивността е социално умение за себеутвърждаване  и  отстояване на собствената позиция и права, зачитайки мислите и желанията на другите. 

Кое поведение е пасивно?

Аз губя – ти печелиш!

Хората, които са пасивни, обикновено се съгласяват с желанията и позицията на другите, за да им угодят. Те оставят другите да ръководят и да вземат повечето решения. Те са склонни да проявяват неувереност и често се омаловажават и се унижават. В резултат на това те не се стремят да се развиват и лесно може да загубят пътя към постигането на собствените си цели.

Кое поведение е агресивно?

Аз печеля – ти губиш!

Агресивният човек не зачита правата, мислите, чувствата и нуждите на събеседника си. Агресивното поведение може да включва използване на обиден език, говорене “вместо” (когато говорим вместо някого без да го попитаме за неговата гледна точка), игнориране или опит за засрамване на другия човек с идеята той да остане в подчинена позиция. Агресивните хора трябва да спечелят на всяка цена, което често води до настойчиво отношение от тяхна страна. Те могат да изглеждат сякаш превъзхождат другите, плашещи дори и физически.

Кое поведение е пасивно-агресивно?

Аз печеля – ти губиш!

Пасивно-агресивният човек има привидно възпитано, но в същото време нападателно поведение. Той пренебрегва другите чрез мълчанието си. Често можем да забележим прикритост в отношенията с другите. Той се старае да остави чувство за вина у другите, ако не направят това, което той иска от тях.

Кое поведение е асертивно?

Аз печеля – ти печелиш!

Асертивните хора ясно и с уважение съобщават своите желания, нужди, позиции и граници на другите. Няма съмнение къде стоят, независимо от темата. Хората с висока асертивност не се страхуват да защитят своите гледни точки или цели и не се опитват да повлияят на другите да видят тяхната гледна точка. Те са отворени както за комплименти, така и за конструктивна критика. 

Защо асертивността е важна?

Асертивният човек ясно съобщава своите желания и поставя граници, но не отправя заповеди към други хора и не напада, ако исканията му не бъдат изпълнени. Способността да бъдеш асертивен позволява на човек да води преговори с други хора и да отстоява себе си или другите по неагресивен начин. Той също е способен да предпази себе си и околните от социално агресивни хора.

От когнитивна гледна точка асертивните хора изпитват по-малко тревога, дори когато са под стрес. От поведенческа гледна точка, асертивните хора се заявяват твърдо, без да са груби. Те реагират на положителни и отрицателни емоции, без да стават агресивни или да прибягват до пасивност.

Какви са предимствата от асертивността?

Асертивността предлага редица предимства, вариращи от по-ниска тревожност и нива на депресия до по-голямо чувство за свобода на избор и по-добри взаимоотношения. Асертивността често се свързва с по-високо самочувствие и увереност.

Какви може да се случи, ако не умеем да се отстояваме?

Хората, които не са в състояние да се утвърдят, могат да са чувствителни към критика, да са пасивни, несигурни, тревожни или дори с ниско самочувствие. Те могат да бъдат третирани като емоционални изтривалки, чиито нужди винаги са на второ място. В крайни случаи те могат напълно да изгубят от поглед това, от което се нуждаят и искат в живота.

Как да бъдем асертивни?

Асертивните хора са склонни да създават усещане за доверие у другите. Те поддържат зрителен контакт, когато контактуват с някого, имат добра стойка и ефективно използват езика на тялото си. Те са в състояние да изразят своите мисли и убеждения честно и разумно – и насърчават другите хора да направят същото.

Да бъде човек асертивен означава да умее да говори за правата си, като зачита правата на другия. Това включва регулиране на стреса, решаване на проблеми, когато възникнат, и запазване на спокойствие, независимо как реагира отсрещния.

Асертивните хора са способни да бъдат честни за своите мисли и чувства по уважителен начин. Те активно слушат и се съобразяват с гледните точки на другите хора, зачитат ги. Те са в състояние да признаят, че са допуснали грешка, могат да са критични и любопитни към себе си в процеса на развитието си.

За да бъдете по-асертивни, можете да се опитате да прилагате следните поведения в комуникацията си с другите:
  • Заявявайте кратко и ясно какво искате или от какво имате нужда. В ясната комуникация се крият решенията на много от проблемите между хората – за да сме сигурни, че човекът отсреща ни разбира правилно, е добре да сме ясни в посланията си към него. Това допълнително би заздравило доверието между нас и събеседника. 
  • Изслушвайте внимателно човека отсреща без да се опитвате да доминирате над него. Бъдете честни, когато мислите ви се различават от тези на другия, но ги изразете без да критикувате, а по един конструктивен начин.
  • Уважавайте и зачитайте мислите и чувствата на другите. Проявявайте разбиране, когато другите правят грешки.
  • Не спорете и не атакувайте, ако почувствате съпротива от отсрещния. Вместо това предлагайте потенциални решения на възникващите проблеми.
  • Асертивността обаче не дава гаранция за изхода от ситуацията. Да изразиш себе си, по начин, който зачита твоите нужди и нуждите на другия, понякога означава да се достигне до взаимно приемлив компромис.

 

Да бъдем асертивни е умение, което изисква време и практика, за да бъде усвоено. Важно е да бъдем информирани за видовете поведенчески стилове, да можем да ги разпознаваме в комуникацията си с другите и да се стремим към този, който е най-ефективен и щадящ – именно асертивният. 

В комуникацията съществуват четири основни поведенчески стила: пасивен, агресивен, пасивно-агресивен (манипулативен) и асертивен. Въпреки че у нас сравнително отскоро се заговори за това, понятието “асертивност” присъства от десетилетия в психологичната литература. В световен мащаб научните изследвания в областта доразвиват концепцията на този личностен феномен, който синтезирано звучи така:

„Асертивност е способността за себеутвърждаване  и  отстояване на собствената позиция и права, зачитайки позицията и правата на другите“.

Правата на асертивния човек са свързани основно с това да бъде уважаван и изслушван независимо от пол, възраст, социално положение и др., както и да изразява мнението си без страх, тревога и срам.  Ключово в тази връзка е правото да се казва „Не“, както и да се заявява несъгласие, без да е необходима аргументация или оправдание за това. В асертивната комуникация човек е свободен да променя мнението си, без да зависи от одобрението на околните.

Тъй като всяко едно право поражда съответната отговорност, за да се нарече човек асертивен,  следва да зачита същите тези принципи и по отношение на другите хора.

Разбира се съществуват някои митове, свързани с асертивността като например, че:

  • „Асертивното поведение е почти същото като агресивното.“ При агресивния стил на комуникация наистина се изразяват и отстояват собствените нужди, но агресивният човек не зачита правата, мислите, чувствата и нуждите на събеседника си. Освен това съществуват основни различия във вербалните и невербалните характеристики на всеки един от четирите стила.
  • „Ако съм асертивен, ще получа това, което искам“. Истината е, че асертивността не дава гаранция за изхода от ситуацията. Да изразиш себе си, по начин, който зачита твоите нужди и нуждите на другия, понякога означава да се достигне до взаимно приемлив компромис.
  • „Ако съм асертивен, ще заявявам позицията си във всяка ситуация“. Да бъдеш асертивен всъщност ти дава възможност да избираш поведението си и да вземеш обмислено и спокойно решение дали изобщо се налага да заявиш своята позиция точно сега. Често се случва да попадаме в ситуации, в които не е необходимо да изразяваме мнението си. Тогава можем да изберем пасивен стил поведение и това да не ни донесе разочарование.

 

Асертивната комуникация е ясна, честна и директна обмяна на мисли, чувства и мнения, уважавайки мислите, чувствата и мненията на останалите. Съществуват различни тренинг  програми за развитие на асетивността, тъй като често се откроява като едно от най-важните социални умения в съвременния свят. Асертивността е част от цялата палитра на емоционалната интелигентност и прави комуникацията ни по-ефективна и то не само при воденето на преговори бизнес отношенията – тя е умението да представяме спокойно и уважително позицията и идеите си във всички сфери на живота си; подпомага управлението на конфликти, подобрява самооценката и има отношение към доброто психично здраве и благополучие.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Използвани източници:

https://www.psychologytoday.com/Alberti, R.E., & Emmons, M.L. (1974). Your perfect right: A guide to assertive behavior (2nd ed.). San Luis Obispo, CA: Impact.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *